ГЕОРГИ ТЕРТЕР II (неизв.)
Цар (1321- 1322), син на Тодор Светослав (1300-1321). Дошъл на престола след смъртта на своя баща. Възползвайки се от вътрешните междуособици във византийския двор между стария император Андроник II и неговия внук и бъдещ император Андроник III, Г.Т.II се опитал да освободи намиращите се под византийска власт Пловдивска и Родопска област. През 1321 влязъл във война с Византия и освободил Пловдив. Но при Кричим и Станимака (дн. Асеновград) неговите войски били разбити. В края на 1322 Г.Т.II неочаквано починал и това станало повод за избухване на големи размирици в българската държава и изпадането и в междуцарствие. Със смъртта му се слага край на Тертеровата династия. Опитите на Византия да откъсне големи части от страната принудили българските боляри да сложат час по-скоро край на своите борби и да издигнат на българския престол видинския владетел Михаил Шишман.
